|
Проф. Петър Стоянович: При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная
При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная. Като книга, представяща моменти от близката ни историята през личния опит и възприятия, „Несвършващо време. По отношение на самата книга Стоянович обяви, че като историк е убеден, че в мемоаристиката всеки дава един свой поглед върху нещата.
За зареждащия ефект на срещите си из страната, за откриването на толкова много хора, събрани в едни неподозирани „духовни гнезда”, разказа в интервю проф. Петър Стоянович в Ямбол преди представянето на книгата си „Несвършващо време. Спомени". Гостуването му тук бе по покана на Регионалния исторически музей, а впечатленията си от мемоарното издание разказа писателят Любомир Котев. При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная. Иначе ще се превърна в някакъв Пантелей пътник, обикалящ из пътищата на България, сподели проф. Стоянович. Каза, че не се притеснява от дискусии. „Предпочитам дори, когато има въпроси, защото това доказва, че сме навлезли в някакъв пласт на съзнанието, спомена, на човешкото. Което, най-сетне, в контекста на днешното все по-ужасяващо време, носи някакъв гъдел”, каза авторът. „Аз вече съм щастлив във всеки един момент, в който видя хора, които разсъждават, които се вълнуват, които са щастливи или нещастни, но пък го правят искрено и от сърце”, допълни Стоянович. Като книга, представяща моменти от близката ни историята през личния опит и възприятия, „Несвършващо време. Спомени" дава не толкова поле за спорове, а по-скоро шанс за свързване, бе контекстът на изговореното на днешната среща. „Трябва да ви кажа, че съм намерил толкова много хора в България, събрани в едни духовни гнезда, които човек може би не винаги предполага, че съществуват. И връзката в този случай е взаимна”, сподели гостът. По думите му хората на словото, на казаното, на изиграното имат един непрестанен „много надфинансов дълг” към своята нация. „Ние сме длъжни да ходим и да се срещаме, и да радваме, да възбуждаме, да се бием, ако трябва – в най-хубавия смисъл на думата”, посочи той. По отношение на самата книга Стоянович обяви, че като историк е убеден, че в мемоаристиката всеки дава един свой поглед върху нещата. Но е важно при възпроизвеждането на историята тя все пак да бъде обективно поднесена. А обективно означава да бъде документално подплатена, коментира авторът. За да напише човек добри мемоари, той трябва да има преди всичко остри сетива, да обозре действителността в дълбочина, каза на срещата писателят Любомир Котев. Трябва да имаш много и различни впечатления, но и да успееш да отделиш зърното от плявата, да акцентираш на същностното. А най-добре, ако го постигнеш, облягайки се на чувството си за хумор, допълни той. Ако човек се вземе много насериозно, се получава нещо много кухо, фалшиво и неистинско. От това ни спасява иронията и най-вече самоиронията. Затова и „Несвършващо време. Спомени" приласкава тъкмо с непосредствеността си, посочи Котев. Тази книга по някакъв начин се родее с най-знаменитите мемоари в България – това са „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев и „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Казвам го абсолютно сериозно, не от куртоазия, каза още Любомир Котев – самият той познат като задълбочен изследовател и автор на три книги за Захари Стоянов. Според него „Несвършващо време. Спомени" отразява стремежа на автора да разказва максимално ясно и точно за сложните неща, „въпреки ерудицията и обременеността си на университетски професор”. Личният прочит е задължителната връзка между човека и историята, каза още в интервю Петър Стоянович. Личният спомен е спасението на личността. Ти се връщаш винаги назад и тук започва голямата битка между реалността и легендата, обърна внимание авторът. През тази призма бяха пречупени и историите, които той сподели при срещата си с ямболската публика. Начало на разговора даде директорът на историческия музей в Ямбол д-р Стефан Бакърджиев, домакин на събитието. А освен автографи, проф. Стоянович, провокиран от Любомир Котев, даде и заявка да организира и друга среща, посветена на личността на цар Фердинанд – безспорно един от най-сложните персонажи в нашата нова история.
|
Златното мастило
„С Левчев завинаги“ събра гласовете на приятели и съвременници
Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.
В изданието са включени текстове на различн ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Сценариите на Звягинцев: Хипертекст или просто кино?
Върви натам, където е твоят страх, защото точно там можеш да намериш нещо и да спечелиш. Това е мощен локомотив, който те движи, каза режисьорът Андрей Звягинцев.
Книгата „Филмови сценарии на Андрей Звягинцев“ беше представена тази вечер в л ...
Ангелина Липчева
|
История и наследство: Любопитни факти и събития от нашето минало
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия
Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще има представяне на 27 май в литературния клуб „Перото“, съобщават организаторите.
По думите им вълнуващите съ ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
„С Левчев завинаги“ събра гласовете на приятели и съвременници
Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.
В изданието са включени текстове на различн ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
„Наричана накратко Надка“ – вечер с поезия, спомени и истини
Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Фата Гурмана: Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Сценариите на Звягинцев: Хипертекст или просто кино?
Ангелина Липчева
|
Върви натам, където е твоят страх, защото точно там можеш да намериш нещо и да спечелиш. Това е мощен локомотив, който те движи, каза режисьорът Андрей Звягинцев.
Книгата „Филмови сценарии на Андрей Звягинцев“ беше представена тази вечер в литературния клуб „Перото“ (НДК), издател е „Книгомания“. Модератор на срещата бе журналистът Димитър Стоянович.
&bd ...
|
Авторът и перото
От пясък до пиеса: Мая Кисьова за театралното изкуство в новата епоха
Добрина Маркова
|
